Назална срещу инжекционна ваксина: Какво трябва да знаят родителите?

Общопрактикуващият лекар д-р Деница Даскалова разяснява как действат двата вида имунизации, кои деца са рискови и защо леката хрема не е причина да отложите ваксинацията

С настъпването на есенно-зимния сезон отново идва въпросът за противогрипната профилактика при децата – дали да се избере назална или инжекционна ваксина, каква е разликата между тях и кога имунизацията е противопоказана. „Няма нужда да се боледува. Грипът е тежко заболяване със сериозни усложнения и не бива да бъде подценяван“, казва общопрактикуващият лекар д-р Деница Даскалова, съобщи dariknews.bg.

Тя разяснява как действат двата вида ваксини, за кои деца са подходящи, какви реакции могат да очакват родителите и кога хрема или кашлица не са пречка за имунизация.

Каква е основната разлика между назалната и инжекционната противогрипна ваксина при децата, освен начина, по който се поставят?

Разликата е най-вече в начина на производство и механизма на действие на самите ваксини.

Инжекционната ваксина се произвежда от частици от вируси, които имат способността да стимулират имунната система да изгради защита срещу определените щамове, включени във ваксината. Тази година тя е адаптирана към щамовете, които се очаква да циркулират и да предизвикат епидемична обстановка.

Разликата между тазгодишната и миналогодишната инжекционна ваксина е, че тазгодишната е тривалентна – съдържа три грипни вируса: два от група А и един от група B.

По същия начин и назалната ваксина, която се поставя под формата на капки в носа, също е съобразена с актуалните препоръки на СЗО за състава на ваксините, а именно един от щамовете от група B да бъде изваден, тъй като циркулацията му в световен мащаб е много слаба и не представлява значим епидемичен проблем. Тоест и назалната ваксина съдържа два щама на грип от група А и един от група B.

При нея се използва жив атенюиран, тоест отслабен вирус, който не може да предизвика заболяване, но е достатъчно ефективен, за да стимулира имунната система. Той се размножава в носната лигавица, където се поставя, и по този начин стимулира локалния имунен отговор и защитата на организма.

Има ли разлика в ефективността и продължителността на защитата между двете ваксини? Може ли да се каже, че едната изгражда по-добър имунитет от другата?

Това не са зелки, за да ги мерим по този начин. Всяка ваксина има своите индикации.

Инжекционната ваксина например има повече проучвания назад във времето, които дават възможност на производителя да има наблюдение върху прилагането ѝ при много широк кръг пациенти – бременни жени, малки деца, бебета от 6-месечна възраст, хора в напреднала възраст.

Назалната ваксина също намира своето място. Тя е доста имуногенна и засилва и лигавичния имунитет, тъй като вирусните частици попадат директно върху носната лигавица.

Тя може да се прилага при деца от 2-годишна възраст до 18 години. Тъй като представлява жива ваксина, има определени ограничения при поставянето ѝ. Това се отнася например до деца с намалена имунна система – такива с хронични заболявания, които налагат лечение с медикаменти, потискащи имунната защита.

Тук попадат например деца с трансплантации, деца със системни заболявания, при които се прилага имуносупресивно лечение, както и деца с вродени имунни дефицити.

Децата с намалена имунна система не могат да приемат живи ваксини. Когато имунитетът не е достатъчно силен, за да им противодейства, ваксината би могла да предизвика заболяване.

При ваксина, която е изградена от вирусни частици, при която вирусът е разграден и са използвани само частите, предизвикващи имунен отговор, това ограничение не съществува по същия начин. Броят на трансплантираните деца и на децата с понижена имунна система е малък, но те са част от населението и това трябва да се има предвид, когато се прави препоръка коя ваксина да бъде използвана.

При деца с хронични заболявания като астма, вродени сърдечни пороци и други състояния изборът по-скоро зависи от преценката на лекаря, който може да препоръча подходящата ваксина, а родителят да вземе решение.

Какви нежелани реакции могат да се очакват след двете ваксини?

При назалната ваксина може да има назална конгестия или запушване на носа, тъй като лигавицата набъбва и се образуват малко повече секрети. Това обаче са преходни реакции, които обикновено отшумяват в рамките на ден-два.

Това не са реакции, които трябва да отказват родителите от решението да ваксинират детето си срещу сезонен грип.

При какви симптоми родителите трябва да потърсят лекар след ваксинация?

Всяка ваксина съдържа основни активни съставки и помощни вещества. Всичко това е описано в кратката характеристика на продукта.

Ако някой има предишна нежелана реакция към ваксина, трябва да сподели това с лекаря, който да прецени как да се постъпи.

Постваксиналните реакции се разделят на много чести, не толкова чести и редки. Най-честите са свързани с леко неразположение – своеобразна имитация на болестния процес, който ваксината предизвиква, за да стимулира имунния отговор.

При едната и при другата ваксина тези реакции могат да започнат няколко часа след поставянето и да продължат два-три дни. Възможно е например да има температура в деня на ваксинацията или на следващия ден.

Ако постваксиналното неразположение продължи повече от два-три дни, тогава вече може да става дума и за нещо друго. За да не бъде пропуснато друго заболяване, трябва да се потърси лекарска помощ.

Ако детето никога досега не е ваксинирано срещу грип, достатъчна ли е една доза? В какви случаи се поставят две и през какъв интервал?

Ако на детето вече е поставяна противогрипна ваксина, през следващия сезон се поставя една доза.

Ако ваксината се поставя за първи път при деца до 9-годишна възраст, дозите трябва да бъдат две, с минимален интервал от 30 дни. Това е препоръката на производителя, която на практика гарантира най-добрия имунен отговор и най-добрата ефикасност на продукта.

Дете, което наскоро е преболедувало вирусна инфекция, може ли да бъде ваксинирано? А ако е с хрема и кашлица?

Ако някой е преболедувал наскоро – независимо дали става дума за респираторна или друга инфекция – може да бъде ваксиниран, след като оздравее и е в стабилно състояние. Дори има още повече основания да се постави противогрипна ваксина.

Ваксината се поставя, когато пациентът е в стабилно състояние.

По отношение на хремата и кашлицата – през есенно-зимния сезон не можем да очакваме децата да са напълно без никакви симптоми. Наличието на лека хрема или леко прокашляне само по себе си не е противопоказание за имунизация. По-важно е да няма остро фебрилно състояние или тежка интоксикация.

Какво бихте посъветвали родителите, които се колебаят дали да изберат назална или инжекционна ваксина и дали изобщо да имунизират децата си срещу грип?

Що се отнася до решението дали да се ваксинират срещу сезонен грип, препоръчвам на родителите да включат това в грижата за здравето на своите деца, както и за собственото си здраве, тъй като има противогрипни ваксини и за възрастни.

Искам да отбележа и наличието от тази година в програмата за възрастните хора, които също са рискова група, на още една одобрена ваксина. Тя е с по-високо антигенно съдържание и е предназначена за най-възрастните хора, при които имунната система е по-слаба. За тях препоръчваме именно тази, така да я наречем, по-подсилена ваксина.

Няма по-добра инвестиция от тази в собственото здраве. Няма нужда да се боледува. Грипът е тежко заболяване със сериозни усложнения и не бива да се подценява. Всяка година милиони хора страдат от него, а хиляди умират в световен мащаб.

Поставянето на ваксина е важна част от профилактиката и затова не виждам причина човек да се колебае.

Д-р Деница Даскалова има около 30 години професионален опит. Преминала е множество курсове и семинари, свързани с практиката ѝ, и е лектор в редица медицински събития. Практиката ѝ е акредитирана за обучение на специализанти по обща медицина.

По-голямата част от пациентите ѝ са бебета и деца.

От 2007 г. до момента д-р Даскалова има индивидуална практика в непосредствена близост до „Майчин дом“.